Еволюцията на графиката на компютъра: от само текст до EGA
В началото на 1980-те години, личните компютри бяха далеч от графичните мощни машини, които познаваме днес. Машини като IBM PC 5150 и нейните клонове бяха ограничени до дисплеи само с текст или нискоопределени битови графики. Максималната графична резолюция в цветове беше едва 320 х 200 пиксела, с гама от само четири цвята.
В този период тези графични възможности оставяха много да се желае. Домашни компютри като Commodore 64 се похвалеха с графики с 16 цвята, а Apple представи Apple IIc с още по-висока резолюция и опции за цветове. IBM трябваше да се поспеи и така се роди Разширената графична адаптер (EGA).
Оригиналната EGA карта, проектирана за IBM PC/AT, беше голяма добавяща се карта с дължина над 13 инча. Тя включваше специализирани чипове, контролери на паметта и кристални таймери, за да гарантира плавно функциониране. Въпреки че първоначално идваше с 64KB RAM, той можеше да бъде ъпгрейднат до 192KB.
Една от ключовите характеристики на EGA картата беше съвместимостта и съществуващите дисплеи, като Цветния графичен адаптер (CGA) и Монохромен дисплей адаптер (MDA). Това беше постигнато чрез използването на същия конектор и добавянето на DIP превключватели за избор на монитора.
EGA донесе значителни подобрения спрямо CGA. Предложи резолюции до 640 х 200 или 640 х 350 пиксела и гама от 64 цвята, позволявайки по-привлекателни графики. Игри като „Тайната на острова на маймуните“ показаха съществената разлика между EGA и CGA визуалите.
Въпреки това имаше един голям недостатък на EGA: неговата висока цена. Основната EGA карта сама по себе си струваше над $500, а добавянето на карта за разширяване на паметта и съвместим монитор издигаше цената на почти $1,000. Това направи EGA лукс за само най-посветените фенове на компютърите.
Щастливо, други компании влязоха на пазара, предлагайки по-достъпни EGA-съвместими графични карти. Chips and Technologies (C&T) разработиха по-малък, икономически изгоден чипсет, което доведе до въвеждането на множество EGA клонове. Това позволи на EGA да придобие значителен пазарен дял, с над 40% от продажбите на графични добавящи карти до 1986 г.
EGA също имаше значително въздействиe върху ПК игрите. Той позволи създаването на визуално впечатляващи игри, като серията Издания на Разширените Подземия и графичните приключения като „Kings Quest“ и „Maniac Mansion.“ EGA прави възможни истински действитeлни игри на ПК-та, представяйки платформинг и пионерски 3D двигатели.
Оглеждайки отново, EGA имашe своите ограничения, но служи като ключов стъпал в еволюцията на ПК графиките. Той подготви почвата за по-напреднали графични стандарти и разшири границите на това, което беше възможно в развитието на игрите. Днес ние дължим много благодарност на смирените начала на EGA графиките за формирането на пейзажа на ПК игрите.
The source of the article is from the blog smartphonemagazine.nl