Annabelle Stephenson
Група холандски студенти наскоро участваха в проучване, включващо една сесия виртуална реалност с цел насърчаване на самосъчувствието им и намаляване на самокритичността. Този експеримент се фокусираше върху студенти, известни със своята склонност към самокритика, като им беше поискано да проявят състрадание към виртуален герой, изразяващ техните собствени самокритични мисли. Това изследване беше публикувано в „Behaviour Research and Therapy.“
Самокритика се отнася до тенденцията да се оценява човек сам себе си строго, фокусирайки се върху възприетите неуспехи и недостатъци. Тя включва установяването на високи стандарти и прекомерна самокритичност относно собствените си действия и решения. Въпреки че самокритиката понякога може да мотивира самоусъвършенстване, тя също така може да доведе до чувство за непълнота, ниско самочувствие и влошаване на психичното благополучие. Прекомерната самокритичност може да бъде вредна, пречейки на личния развитие и допринасяйки за негативни емоционални състояния като тревожност и депресия.
От друга страна, самосъчувствието включва третиране на себе си с доброта, разбиране и прошка, особено в трудни ситуации или пред неуспехи. Тази насоченост подпомага емоционалната устойчивост и общото благополучие, като служи като адаптивна стратегия за регулиране на емоциите, която може да допринесе за подобрено психично здраве.
Нека сега разгледаме как една група студенти се пребори със самокритиката си в един необичаен експеримент…
ЧЗВ:
1. Какво е самокритиката?
Самокритиката включва строго оценяване на себе си, фокусирано върху неуспехите и недостатъците. Това може да доведе до ниско самочувствие и влошаване на психичното благополучие.
2. Какво е самосъчувствието?
Самосъчувствието включва третиране на себе си с доброта, разбиране и прошка. То насърчава емоционалната устойчивост и общото благополучие.
3. Какви са последствията от прекомерната самокритика?
Прекомерната самокритика може да попречи на личния развитие и да допринесе за негативни емоционални състояния като тревожност и депресия.
4. Какви бяха целите на изследването?
Изследването имаше за цел да изследва дали една единствена сесия във виртуална реалност може да намали самокритиката и да подобри самосъчувствието, като даде на участниците нова перспектива.
5. Какво беше дизайнът на изследването?
Изследването включваше холандски студенти по психология, които бяха случайно разпределени в две групи – едната група участва в сесия виртуална реалност с техники за промяна на перспективата, докато другата групира се участва в подобна сесия без тази техника.
6. Как протече сесията във виртуалната реалност?
Участниците имаха възможността да разгледат своята самокритика и да научат да показват състрадание към виртуален герой, изразяващ техните самокритични мисли. Сесиите във виртуалната реалност се записваха и възпроизвеждаха, позволявайки на участниците да видят сесията от перспективата на виртуалния герой.
7. Какви бяха резултатите на изследването?
И двете групи изпитаха намалена самокритика и увеличено самосъчувствие. Повторното възпроизвеждане на сесиите във виртуална реалност с променени перспективи не доведе до различни ефекти, тъй като наблюдаваните промени бяха сходни в двете групи.
8. Има ли терапевтични ефекти от виртуалната реалност?
Изследването намеква, че една единствена интервенция във виртуална реалност може да помогне за намаляване на самокритиката и подобряване на самосъчувствието. Важно е да се отбележи, че изследването не демонстрира желаните терапевтични ефекти, а само промяна в самосъчувствието и самокритиката след интервенцията.
9. Има ли ограничения в изследването?
Изследването не оцени дългосрочните ефекти от интервенцията, а промяната беше оценена незабавно след нея.
Свързани линкове:
– [Behaviour Research and Therapy](#)
The source of the article is from the blog elektrischnederland.nl
