Tom Misch
В началото на 1980-те години, личните компютри бяха далеч от графичните мощни машини, които познаваме днес. Машини като IBM PC 5150 и нейните клонове бяха ограничени до дисплеи само с текст или нискоопределени битови графики. Максималната графична резолюция в цветове беше едва 320 х 200 пиксела, с гама от само четири цвята.
В този период тези графични възможности оставяха много да се желае. Домашни компютри като Commodore 64 се похвалеха с графики с 16 цвята, а Apple представи Apple IIc с още по-висока резолюция и опции за цветове. IBM трябваше да се поспеи и така се роди Разширената графична адаптер (EGA).
Оригиналната EGA карта, проектирана за IBM PC/AT, беше голяма добавяща се карта с дължина над 13 инча. Тя включваше специализирани чипове, контролери на паметта и кристални таймери, за да гарантира плавно функциониране. Въпреки че първоначално идваше с 64KB RAM, той можеше да бъде ъпгрейднат до 192KB.
Една от ключовите характеристики на EGA картата беше съвместимостта и съществуващите дисплеи, като Цветния графичен адаптер (CGA) и Монохромен дисплей адаптер (MDA). Това беше постигнато чрез използването на същия конектор и добавянето на DIP превключватели за избор на монитора.
EGA донесе значителни подобрения спрямо CGA. Предложи резолюции до 640 х 200 или 640 х 350 пиксела и гама от 64 цвята, позволявайки по-привлекателни графики. Игри като „Тайната на острова на маймуните“ показаха съществената разлика между EGA и CGA визуалите.
Въпреки това имаше един голям недостатък на EGA: неговата висока цена. Основната EGA карта сама по себе си струваше над $500, а добавянето на карта за разширяване на паметта и съвместим монитор издигаше цената на почти $1,000. Това направи EGA лукс за само най-посветените фенове на компютърите.
Щастливо, други компании влязоха на пазара, предлагайки по-достъпни EGA-съвместими графични карти. Chips and Technologies (C&T) разработиха по-малък, икономически изгоден чипсет, което доведе до въвеждането на множество EGA клонове. Това позволи на EGA да придобие значителен пазарен дял, с над 40% от продажбите на графични добавящи карти до 1986 г.
EGA също имаше значително въздействиe върху ПК игрите. Той позволи създаването на визуално впечатляващи игри, като серията Издания на Разширените Подземия и графичните приключения като „Kings Quest“ и „Maniac Mansion.“ EGA прави възможни истински действитeлни игри на ПК-та, представяйки платформинг и пионерски 3D двигатели.
Оглеждайки отново, EGA имашe своите ограничения, но служи като ключов стъпал в еволюцията на ПК графиките. Той подготви почвата за по-напреднали графични стандарти и разшири границите на това, което беше възможно в развитието на игрите. Днес ние дължим много благодарност на смирените начала на EGA графиките за формирането на пейзажа на ПК игрите.
