John Nowacky
Преди десет години пристигането на PT означи повратен момент за жанра на хорър игрите. Играбелното заглавие на Хидео Коджима и Гилермо дел Торо привлече вниманието както на независимите разработчици, така и на игрите с голям бюджет, вдъхновявайки нова вълна от ужасни преживявания. Въпреки че PT често се хвали като шедьовър, неговото наследство е усложнено от безнадеждното осъществяване на своите идеи от други разработчици.
В този момент главните игри с ужаси се бореха. Resident Evil стана пародия на самия себе си, а серията Silent Hill беше забравила страховете си на действие. PT се появи като светлина на надеждата, предлагайки визия за бъдещето на жанра. Неговият успех се дължеше на способността му да извика уязвимост, потапяйки играчите в L-образен коридор с постоянно променящи се околности. Тази повтаряща се игра пораждаше нарастващо безпокойство и показваше потенциала за атмосферен хорър.
Въпреки че функционира като независима игра с ужаси, основната цел на PT беше да представи обречените Silent Hills. Въпреки това неговата разказваща страна изостря в дълбочина и смисъл. Историята се въртеше около опасен дом, обитаван от убийствена семейство, лишаваща се от човешки инсайт и разрешение за привидното присъствие. Разказването запази неприятен привкус поради изобразяването на домашно насилие.
Въпреки че PT остава запомнен като чист ужас, е трудно да си представите разширяване на преживяването му във всяка игра с пълна дължина. Успехът на Amnesia: The Dark Descent на Frictional Games през 2010 г. показа потенциал, но се окаже недостатъчен за станалето следващият Resident Evil. Въпреки това, Amnesia: Rebirth, издаден през 2020 г., получи вдъхновение от лаконичния подход на PT и предложи еволюция на неговите идеи.
Поставена в алжирската пустиня, Rebirth оживи жанра на ужасите, създавайки дълбоко погруждащо преживяване с ударни моменти. Разказът на играта умело сплета ужасите с човечността, следвайки пътуването на бременна жена, Таси, която търси своите приятели след катастрофа със самолет. Бременността на Таси стана елемент на играта, изискващ от играчите да взаимодействат с нейния стомах, за да намалят нивата на страх. Това добави дълбочина и философско разглеждане на оцеляването и жертвата.
Въпреки че влиянието на PT все още може да се усеща днес, струва си да се разгледа Amnesia: Rebirth като задължителна игра, която взима най-добрите идеи от PT и развива върху тях. Като смеси значимо разказване на историята със стегнати, авторски ужаси, Rebirth демонстрира потенциала на игрите с ужаси да достигнат до по-широка аудитория. Тя предлага пътека, по която да се съсвободим от цикъла на PT и да създадем по-въздействащо и мисловно стимулиращо преживяване на ужасите.
