Annabelle Stephenson
Напоследък група холандски студенти участва в проучване, включващо една сесия във виртуална реалност, насочена към повишаване на самосъчувствието и намаляване на самокритиката. Изследването се фокусираше върху студенти, известни със самокритични тенденции, като им се налагаше да проявят състрадание към виртуален герой изразяващ техните собствени самокритични мисли.
Самокритика се отнася до тенденцията строго да се оценяваме сами, фокусирайки се върху възприетите неуспехи и недостатъци. Включва поставяне на високи стандарти и прекомерна самокритика във връзка с действията и решенията на човек. Въпреки че самокритиката понякога може да мотивира самоусъвършенстване, тя може също така да доведе до чувство за неадекватност, ниско самочувствие и влошено психическо благополучие. Прекомерната самокритика може да бъде вредна, пречейки на личностното развитие и способствайки за поява на негативни емоционални състояния като тревожност и депресия.
От друга страна, самосъчувствието включва отношение, при което човек се третира с доброта, разбиране и прошка, особено в трудни ситуации или при провала. Това отношение насърчава емоционалната устойчивост и общото благополучие, като служи като адаптивна стратегия за регулация на емоциите, която може да допринесе за подобрено психическо здраве.
Лидерът на изследването, Марит Хидинг, и нейните колеги се насочиха към изследване на възможността една единствена сесия във виртуална реалност да намали самокритиката и да подобри самосъчувствието чрез поемане на различна перспектива. Понеже съществува антагонистична връзка между самокритиката и самосъчувствието, се предполагаше, че увеличаването на самосъчувствието може да намали самокритиката.
За да оценят това, изследователите създадоха упражнения във виртуална реалност на базата на когнитивно-поведенческа техника, наречена „двойни стандарти“, където участниците разглеждаха как биха говорили с приятел, проявяващ сходна самокритика. Експериментът включваше 68 холандски студенти по психология от Университета в Грьонинген, на възраст от 17 до 30 години, избрани за високите си нива на самокритика, използвайки скалата за самокритика и самосъчувствие.
Участниците бяха случайно разделени на две групи. Едната група участва в сесия във виртуална реалност, включваща техники за промяна на перспективата (експериментална група), докато другата група премина през подобна сесия без тази техника (контролна група).
По време на процедурата, участниците се впускаха във виртуалната среда, след което изследователят обсъждаше тяхната самокритика и ги насочваше как да проявят състрадание в последващи ролеви игри. В тези ролеви игри, участниците бяха инструктирани да си представят виртуалния герой като приятел и да се отнасят с доброта към него, представляващ техните самокритични мисли. Такива ролеви игри се провеждаха два пъти. За експерименталната група сесиите във виртуална реалност бяха записвани и възпроизвеждани отново, което позволяваше на участниците да видят сесията от перспективата на виртуалния герой и да чуят собствените си състрадателни отговори. Контролната група не преживя тази изживея.
Преди и след сесията участниците завършиха тестове за измерване на самокритиката и самосъчувствието (Скала за самосъчувствие и самокритика), както и мигновени положителни и отрицателни чувства (Визуален аналогов скализв).
Резултатите показаха, че и двете групи изпитаха намалена самокритика и увеличено самосъчувствие. Повторното възпроизвеждане на сесиите във виртуална реалност с променени перспективи не доведе до различен ефект, тъй като наблюдаваните промени бяха подобни в двете групи.
Изследването представи нови възможности за терапевтични ефекти от интервенции във виртуална реалност. Важно е да се отбележи, че въпреки че това изследване не демонстрира желания лечебен ефект, то показва промени в самосъчувствието и самокритиката в двете групи след интервенцията.
Често задавани въпроси (ЧЗВ):
1. Какво е самокритика?
Самокритиката включва строго оценяване на себе си, фокусиране върху неуспехи и недостатъци, което може да доведе до ниско самочувствие и влошено психическо благополучие.
2. Какво е самосъчувствие?
Самосъчувствието означава да се третираме с доброта, разбиране и прошка, което насърчава емоционалната устойчивост и общото благополучие.
3. Какви са последиците от прекомерната самокритика?
Прекомерната самокритика може да пречи на личностното развитие и да допринесе за появата на негативни емоционални състояния като тревожност и депресия.
4. Какви бяха целите на изследването?
Изследователите се стремяха да разберат дали една единствена сесия във виртуална реалност би могла да намали самокритиката и да подобри самосъчувствието чрез приемане на различна перспектива.
5. Как бе организирано изследването?
Изследването включваше холандски студенти по психология, които бяха случайно разделени на две групи – едната група участва в сесия във виртуална реалност с техники за промяна на перспективата, докато другата група участва в подобна сесия без тази техника.
6. Как протече сесията във виртуална реалност?
Участниците имаха възможност да разгледат своята самокритика и да научат да проявят състрадание към виртуален герой, изразяващ техните самокритични мисли. Сесиите във виртуална реалност бяха записвани и възпроизвеждани, позволявайки на участниците да видят сесията от перспективата на виртуалния герой.
7. Какви бяха резултатите от изследването?
И двете групи изпитаха намалена самокритика и увеличено самосъчувствие. Повторното възпроизвеждане на сесиите във виртуална реалност с променени перспективи не доведе до различен ефект, като наблюдаваните промени бяха подобни в двете групи.
8. Има ли терапевтичен ефект от виртуалната реалност?
Изследването предполага, че една сесия във виртуална реалност може да помогне за намаляване на самокритиката и увеличаване на самосъчувствието. Отново обаче, важно е да се отбележи, че изследването не демонстрира желания лечебен ефект, а само промяна в самосъчувствието и самокритиката след интервенцията.
9. Има ли ограничения на изследването?
Изследването не проучи дългосрочните ефекти от интервенцията, а промените бяха оценявани веднага след интервенцията.
Свързани Линкове:
– Behaviour Research and Therapy
The source of the article is from the blog yanoticias.es
